Най-силната словашка свръзка – Додо Кополд (Dodo Kopold) и Габо Чмарик (Gabo Čmárik), прокара премиерен маршрут по северната стена на Ле Дроат (Les Droites, 4000 м). Със своите 1000 м тя предлага едни от най-дългите и най-интересните микстови турове в Алпите.

Новият тур на словаците в началната си част (500 м) съвпада със съществуващия “Colton” (IV 4, 5b), а след това се прехвърля на намиращото се вдясно ребро. Той е наречен “Bon Voyage” (IV/ V M7, 1100 м). Додо и Габо го преминаха за три дни (12-14 януари 2006 г.). Те го разглеждат като отлична тренировка пред опита си за изкачване на Серо Торе (Cerro Torre, 3102 м, Патагония, Аржентина). Там ще направят опит за изкатерване в алпийски стил по “Peklenska Direttissima” (ED+: 8+ A4, 95° на ледените участъци, 1200 м). Този маршрут бе прокаран през 1986 г. от словенците Янез Йеглич (Janez Jeglic), Силво Каро (Silvo Karo), Франчек Кнез (Francek Knez), Павле Козиек (Pavle Kozjek) и Павел Подгорник (Pavel Podgornik).

Шансовете им за успех се оценяват като много големи, след като миналата година преминаха премиерно “Assalam Alaikum” на Голямата кула на Транго (Great Trango Tower, 6286 м) и който скандално отпадна от списъка на номинациите за “Златния пикел 2005”. На 4 август м. г. те тръгнаха по “Assalam Alaikum” в алпийски стил (с въже, две малки раници и ядене за четири дни, но без спални чували, неопренови постелки или пък porta-ledge).

Въпреки прогнозите за добро време още на втория ден започна да вали дъжд, преминаващ в сняг. Но, както казва Додо, “skutočné peklo” (“истинският ад”) настъпи на четвъртия ден. Температурата падна до минус 15 градуса по Целзий, започна да духа силен вятър, засили се снеговалежът. Стената се обледени и това предизвика рязко спадане на скоростта на придвижване. На петия ден двамата словаци бяха на 100 м от върха, но го достигнаха след още два дни – на 11 август 2005 г.

Планираното слизане по класическия маршрут* се оказа невъзможно поради огромната лавинна опасност. Това ги накара да започнат спускане по западната стена – въпреки малкото количество инвентар. След два часа рапели, на сравнително лесен терен, Додо беше повлечен от лавина, от която щастливо се измъкна 150 м по-ниско. Но беше загубил единственото въже. При по-нататъшното слизане, принудително без осигуровка, Габо преживя 30-метрово падане на леден терен. Но след 16 часа двамата се добраха до подножието.

По тура словаците забиха само три клина и два спита (на местата, където бяха принудени да правят пандюли). На слизане им бяха необходими 8 спита. Те оставиха по стената почти целия си багаж. Маршрутът “Assalam Alaikum” предлага 3 километра катерене (90 въжета) с трудност VIII A2 ABO. Той върви надясно от “Azeem Ridge”**.

 
Les Droits Bon Voyage & Trango Assalam Alaikum

---------------------------------
* Класическият маршрут на Great Tarngo Tower е прокаран от американците Гейлън Рауъл (Galen Rowell), Джон Роскели (John Roskelly), Ким Шмиц (Kim Schimtz) и Денис Хенък (Denis Hennek) през 1977 г. от запад.

** По югозападното ребро през август 2004 г. го прокара американската свръзка Кели Кърдс (Kelly Cordes)-Джош Уортън (Josh Wharton). Тя действа в алпийски стил, с една 12-килограмова раница, две въжета и без каквито и да било инструменти за дупчене! Турът е дълъг 2300 м и отне на американците 4 дни и половина, последните два без грам вода. Те слязоха от върха в последния момент преди сериозно влошаване на времето. 
 
Трудностите по “Azeem Ridge” (на езика урду “'azeem” означава “голям”) са 5.11 R/ X, A2, M6. Той бе сред най-големите big wall постижения през 2004 г. Осигуровката по него е трудна, а слизането – поради необходимостта от пандюли – твърде комплицирано.

Споменатото ребро бе атакувано за първи от испанци, използващи обсадна тактика, през 1990 г. През 2000 г. американците Тим О’ Нийл (Tim O'Neill) и Майлз Смарт (Miles Smart) бяха близо до успеха в алпийски стил, но бяха принуден да се откажат на 160 м пред т. нар. Западен връх.